"ХРИСТИЯНСТВО И ИСЛЯМ": основи на религиозната толерантност   

Това първо по рода си помагало е предназначено за учителите по предметите „Религия–християнство“ и „Религия–ислям“ в българските училища. Защо според нас, неговите съставители, е необходимо то?

Както е известно, въпросните предмети присъстват в учебния план на българското училище като избираеми, а от програмите им се вижда, че имат конфесионален характер. Тяхна задача е не само да запознаят децата с основни положения от доктрината и култовите практики на съответната религия, но и да ги „посветят“ в тази вяра, да ги спечелят за нейната духовна кауза.

Подобен подход към обучението по религия има своите преимущества и недостатъци в зависимост от гледната точка. От една страна, той предлага възможности за публично финансирано, методически професионално подготвено и идейно отговорно въвеждане на учениците в духовния свят на християнството, и съответно – на исляма, което е добре дошло за тези религиозни родители, които държат да предадат на децата си своята вяра. От друга страна, преподаването на религия в конфесионален план е свързано с редица трудности. То не може поради принципа на свобода на съвестта, залегнал и в Конституцията на страната, да се осъществява във формата на задължителна дисциплина. Статусът и престижът в българското училище на избираемите дисциплини обаче по начало не е висок. Ако към това обстоятелство се добави и известно недоверие и дори подозрителност в много случаи от страна на образователната администрация, учителската колегия и родителската общественост, вероятността в дадено училище да се сформират групи за изучаване на религия, достатъчни за покриване на учителския норматив, намалява.

Един немаловажен повод за такова недоверие е самият факт, че децата се разделят и обособяват по верски признак. При това от позицията на „външен наблюдател“, учебният процес в часовете по религия изглежда забулен в загадъчност – особено ако преподавателят не е на щат в съответното училище, т. е. не е част от учителския колектив, и е завършил някой от християнските богословски факултети или Висшия ислямски институт. Наистина преподаването се осъществява под методическото ръководство на МОН, включително чрез регионалните инспекторати. Учебниците и учебните помагала са одобрявани също от министерството, подготовката на учителите по религия се осъществява в легитимни висши учебни заведения. И все пак остава място за подозрения, че поне на някои места в часовете по религия децата биват индоктринирани в дух на враждебност по отношение на светския начин на живот и на друговерците.

Особено важен е в този аспект въпросът за толерантността. Както е известно, всяка от големите монотеистични религии, към които принадлежат християнството и ислямът, отстоява категорично своята позиция на превъзходство по отношение на другите религии и вярвания. Как тогава да сме спокойни, че в часовете по християнство или по ислям децата няма да бъдат настройвани едни срещу други? Eто защо е толкова необходимо в учебното съдържание и в методическата регулация на обучението по религия да бъде представена по достойнство проблематиката на религиозната толерантност. Ако тя присъства по начин, който е убедителен както за участниците в учебния процес, т. е. за учителите и учениците, така и за обществеността, може да се очаква положителна промяна в публичния „образ“ на предметите „Християнство“ и „Ислям“, която на свой ред да доведе до утвърждаването им като авторитетни и привлекателни избираеми дисциплини.

Какво ново може да допринесе настоящото издание за постигането на тази цел? Без съмнение в учебниците и учебните помагала по религия, които се използват в момента, проблематиката на толерантността е застъпена – в една или друга степен, по един или друг начин. Изтъква се хуманното отношение към човека, независимо от неговата вяра, което се предписва от свещените текстове на християнството и съответно – на исляма, дава се информация за различни религии, за техните храмове и празници. Това, което даденият автор твърди относно другата религия обаче, винаги е адресирано към негови единоверци. Учебниците по „Религия–християнство“, например, където се коментират в позитивен план едни или други чужди вярвания, са предназначени за ползване от учители и ученици по въпросната дисциплина. Аналогичен е случаят с учебните помагала по „Религия–ислям“. Разбира се, по принцип няма пречка с кой да е от тези текстове да се запознае всеки читател, те нямат езотеричен характер. Но практически въпросите за религиозната толерантност се обсъждат само в кръга автор – учител –ученици, който не излиза извън рамките на съответната конфесия. Следователно те се осмислят по един  монологичен начин.

В нашата страна има, разбира се, и академични публикации, както от български автори, така и в превод, по проблематиката на религиозната толерантност, но те (друг е въпросът, доколко са във форма, достъпна за ползване от широк кръг читатели) са предимно от надконфесионално естество. С една дума, ако един учител по религия реши да обогати своите познания по тези проблеми, за да помогне на своите ученици да навлязат в дълбините на своята вяра, без това да ги противопоставя на хората с други убеждения, той (или тя) трябва да работи или с текстове, които са писани от същите като неговите (нейните) религиозни позиции, или с такива, които имат изцяло външен за религията характер.
Без ни най-малко да подценяваме необходимостта от и достойнствата на тези два подхода към религиозната толерантност, ние се опитваме посредством настоящото учебно помагало да набележим и трети, диалогичен начин за изграждане на взаимно доверие и приемане между хората, които се различават по своята вяра. В предлаганото издание са събрани заедно текстове на автори, които представят християнството и исляма „отвътре“. Тоест, учителят по „Религия–ислям“ може да се запознае с историята, доктрината и култовите практики на християнството, като прочете съответните глави на помагалото, които са написани от видни наши изследователи на тази религия, включително авторитетни християнски богослови. Аналогично е положението с учителя по „Религия–християнство“. Така всеки може да съпреживее непосредствено светоусещането на другата религия, да добие представа за стилистиката на нейния изказ, да вникне във вътрешния й идеен порядък.

Наред с главите, посветени на историята, доктрината и култовите практики на християнството, съответно – на исляма, в помагалото са включени и две статии на по-общи теми, които имат за цел да помогнат за ориентацията на читателя в проблематиката на религиозната толерантност по принцип, а също – в историческата динамика на отношенията между двете религии.
В своята цялост това учебно помагало има предназначението да служи на учителите по религия, като им предоставя повече знания за религията на техните съотечественици, изповядващи друга вяра, като им помага да се движат по-уверено на „територията“ на религиозната толерантност, което пък на свой ред би трябвало да им дава възможност да разглеждат по-задълбочено и убедително тази проблематика в занятията с техните ученици.

Накрая нека представим с по няколко думи отделните глави на помагалото. Както вече споменахме, логиката на изложението е да се разгледат накратко историята, доктрината и култът на всяка от двете религии, като се завърши с преглед на методологическите и – в последната глава – на историческите и доктриналните предизвикателства пред религиозната толерантност. Учебното пособие е разделено на три основни глави. Първа и втора глава са посветени съответно на християнството и исляма, като се подразделят на съответните части и параграфи. Трета глава разглежда методологическите, историческите и доктриналните предизвикателства пред религиозната толерантност между християни и мюсюлмани.

Първа глава представя християнството.
Нейната първа част е посветена на основните етапи в историята на християнството. Неин автор е проф. д-р Георги Бакалов. Акценти в неговото изложение са поставени върху значението на Иисус Христос за възникването на тази религия, върху някои основни процеси в историята на Църквата като институция и върху историческите особености на Българската Църква.
Във втората част от първа глава, с автор проф. д.теол.н. Димитър Киров са представени някои водещи идеи в доктрината на християнството. Особено внимание авторът е обърнал на християнския възглед за човека и на любовта като върховна добродетел от християнска гледна точка. Тези две постановки имат пряко отношение към проблематиката на религиозната толерантност.
Третата част от първа глава, носеща названието „Църквата – място за духовен живот“, е написана от гл. ас. д-р Клара Стаматова. Тя има задачата да запознае читателя с някои най-характерни култови практики на християнството. Става дума за тайнствата на тази религия, за най-значимите християнски празници, за почитта към Дева Мария.

Втора глава представя по аналогичен начин исляма.
Нейната първа част с автор проф. д.и.н. Йордан Пеев е посветена на основните етапи от неговата история. Разгледани са четири такива етапа. Първият е поява, идейно-догматично оформяне и разпространение на тази религия; вторият – епохата на Абасидите; третият – периодът от 1258 г. до началото на ХIХ в., и четвъртият – нова и съвременна история, където е поставен акцент и върху реформаторското движение в исляма през новото време.
Втората част от втора глава има за предмет концептуалните опорни точки на ислямската доктрина. Нейният автор, проф. д.ф.н. Цветан Теофанов, се е спрял по-подробно върху  ислямското отношение към „другия“ (тема, която е особено важна с оглед на религиозната толерантност), върху понятието „джихад“, което в последно време дава повод за толкова спорове в науката и в медиите, както  и върху личността на Пророка Мухаммад.

Третата част от втора глава третира темата за т. нар. „стълбове на вярата“ в исляма. Нейният автор, главният мюфтия на мюсюлманите в Република България Мустафа Алиш Хаджи, е представил засвидетелстването на вярата, молитвата, поста, задължителната милостиня и  поклонничеството.
Последната, трета глава, както вече стана дума, е написана от надконфесионални позиции. Тя се отнася до най-големите предизвикателства пред религиозната толерантност. Методологическите трудности, с които се сблъсква борбата за повече толерантност в междурелигиозните отношения, а също – в отношенията между вярващите и една или друга секуларизирана обществена среда, са разгледани от доц. д-р Пламен Макариев в първата част от трета глава, като акцент е поставен върху различните възможни насоки за реализация на този вид толерантност, а също – върху конфликтите, които се „маскират“ като междурелигиозни, а всъщност в основата си са от междукултурно или социално естество.
Във втора част от трета глава доц. д-р Симеон Евстатиев представя основните исторически и доктринални предизвикателства пред религиозната толерантност. Откроена е ролята на науката и образованието за формирането на религиозна толерантност. Очертани са възможните подходи, чрез които в условията на светско общество религията може да заеме полагащото й се важно място при обучението и възпитанието на учениците в българските училища. Разгледани са въпросите за толерантността и нейните граници, за проблемите на антагонизма в отношенията между християни и мюсюлмани, за необходимостта от сътрудничество в социалната сфера между представителите на отделните религиозни общности въз основа на съществуващите общи за християнството и исляма морални принципи и нравствени норми.

Надяваме се, че с така подбраната структура и тематично съдържание, изработена след поредица дискусии в рамките на авторския колектив, сме отговорили на най-неотложните нужди на учители и ученици, въвеждайки експлицитно темата за толерантността в обучението по религия. Без в никакъв случай да пледираме за някакво „размиване“ на границите между двете религии – християнството и исляма, – ние се опитваме да покажем, че знанията за собствената религия не само не изключват, но дори могат да придобият по-голяма дълбочина, ако бъдат поставени в една диалогична образователна парадигма.