61. “От Омар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, се предават думите: “Докато седяхме един ден при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, пред нас изникна мъж със сияйнобели дрехи и сияйночерна коса. По него не личеше ни следа от пътуване и никой от нас не го познаваше. Той седна срещу Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, като опря коленете си до коленете му и положи длани на бедрата му. [Мъжът] каза: “Мухаммед, извести ме за Исляма!” Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: “Ислямът е да свидетелстваш, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах, да отслужваш молитвите, да даваш милостинята закат, да говееш през месец Рамадан и да извършиш поклонението хаджж при Дома [на Аллах], ако имаш възможност за това.” [Мъжът] отговори: “Прав си.” Ние се учудихме, че първо го попита, а после му отговори, че е прав. Тогава той каза: “Извести ме за вярата!” [Пророка, мир нему] каза: “Да вярваш в Аллах, в Неговите ангели, писания и пратеници, и в Сетния ден, и да вярваш в съдбата, и в добрата, и в лошата.” [Мъжът] отговори: “Прав си.” И каза: “Извести ме за добротворството.” [Пророка, мир нему] каза: “Да служиш на Аллах, сякаш Го виждаш, така че дори да не Го виждаш, [да знаеш, че] Той те вижда.” [Мъжът] отговори: “Прав си.” И каза: “Извести ме за Часа [на Съдния ден].” [Пророка, мир нему] каза: “Питаният за това не знае повече от питащия.” Тогава  [мъжът]  каза: “Извести ме за знаците му.” [Пророка, мир нему] каза: “Когато робинята ще ражда господарката си и когато ще виждаш голите, боси и бедни овчари да се гордеят със строителството си.” После той си отиде, а аз поостанах малко. Тогава [Пророка, мир нему] каза: “Омар, знаеш ли кой ми задаваше въпросите?” Казах: “Аллах, а и Неговият Пратеник, знае най-добре.” Каза: “Това беше Джибрил, който дойде при вас, за да ви научи на вашата религия.” (Хадисът е разказан от Муслим.)

447. От Абдуллах ибн аш–Шиххир, Аллах да е доволен от него, се предава следното: „Отидох при Пратеника на Аллах, докато отслужваше молитвата. От гърдите му извираше плач като кипене на котел“ (достоверен хадис, предаден от Абу Дауд и ат-Тирмизи с достоверна верига от разказвачи).

461. От Абу Зар, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Вървях с Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, през черна камениста земя в ал-Медина. Пред нас се възправи [планината] Ухуд и той извика: „Абу Зар!“ Казах: „Тук съм, Пратенико на Аллах!“ Каза: „Ако имах толкова много злато, колкото Ухуд, би ме радвало, след като минат три дни, от него да ми остане само едничък динар, освен нещо скътано за [изплащане на] дълг, и да казвам на рабите на Аллах: „Ето ви и това, и това, и това...“ [раздавайки] надясно и наляво, и назад... Сетне той тръгна и каза: „Най- заможните ще са най- безимотните в Деня на възкресението освен който казва за богатството си: „Ето ви и това, и това, и това...“ надясно и наляво, и назад... Ала те са малцина“. После ми каза: „Стой на мястото си и не тръгвай, докато не дойда!“ И потегли в мрака на нощта, докато се скри. Тогава чух да се надига глас. Уплаших се да не би някой да е нападнал Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Исках да отида при него, но си спомних думите му: „Не тръгвай, докато не дойда!“ И не тръгнах, докато той не се върна. Казах му: „Чух глас, от който се изплаших“. И му споменах [за случилото се]. Попита ме: „Нима го чу?“ Отговорих утвърдително. Каза: „Това бе Джибрил, който ме навести и ми каза: „Който от твоята общност умре, без да е съдружавал Аллах с нищо, той ще влезе в Рая“. Попитах: „Дори ако е прелюбодействал и е крал?“ Отговори: „Дори ако е прелюбодействал и е крал“ (всепризнат хадис, разказан по варианта на ал–Бухари).

627. Анас ибн Малик: “Никога не съм докосвал нито кадифе, нито коприна, по-нежни от дланта на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и не съм вдишвал по-приятно благоухание от това на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Прислужвах му десет години и никога не ми каза: “Уф!”, и за нищо свършено от мен не ме попита: “Защо си го направил?”, и за нищо несвършено не ми каза: “Не си ли го направил?”

740. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава: “Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, никога не отправи упрек за храна. Ако му харесваше, я изяждаше, а ако не я одобряваше, я оставяше.” (всепризнат хадис)

654. От Ибн Масуд Укба ибн Амр ал-Бадри, Аллах да е доволен от него, се предава следното: “Един мъж дойде при Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и каза: “Закъснях за утринната молитва заради еди-кой си [имам], който ни задържа продължително.” Никога не бях виждал Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, така силно разгневен по време на проповед, както бе в този ден. Той каза: “Хора, някои сред вас всяват неприязън. Който и да води молитвата, нека бъде кратък! Зад него стоят възрастни, немощни  и хора с потребности.” (всепризнат хадис)

646. От Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава: “Винаги щом Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, трябваше да избира между две неща, той предпочиташе по-лесното, освен ако не бе грях. А бе ли грях, тогава пръв сред хората го отбягваше. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, никога за нищо не отдаваше мъст заради себе си, а само когато се нарушаваше забраната на Аллах, тогава отмъщаваше заради Всевишния.” (всепризнат хадис)       

641. От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че някакъв бедуин отишъл по малка нужда в джамията и хората скокнали да го ругаят, а Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: “Оставете го и излейте върху урината му пълно ведро с вода! Вие сте изпратени да облекчавате, а не да отежнявате.” (разказан от ал-Бухари)

43. От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предават думите му: “Когато беше сражението в [долината] Хунайн, Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, избра хора за подялбата. Той даде на ал-Акраа ибн Хабис сто камили. И даде на Уайна ибн Хисн също толкова. И даде на хора измежду знатните араби, които бе избрал за подялбата в този ден. Един мъж каза: “Кълна се в Аллах, тази подялба не е справедлива и с нея не се желае Лика на Аллах!” Аз казах: “Кълна се в Аллах, непременно ще известя Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари.” Отидох при него и го известих какво е казал [мъжът]. Лицето му потъмня  и заприлича на червено багрило. После каза: “Кой ще е справедлив, ако не е справедлив Аллах, а и Неговият Пратеник?” После каза: “Да се смилява Аллах над Муса, на когото бяха причинявани по-големи страдания от това, но той прояви търпение!” Казах си: “Не е грях,не ще му донасям повече за разговори.” Хадисът е всепризнат.

22. От Абдуллах ибн Кааб ибн Малик, един от синовете на Кааб, Аллах да е доволен от него, негов водач след като ослепял, се предават думите му: “Чух Кааб ибн Малик, Аллах да е доволен от него, да разказва в беседа за времето, когато не е излязъл на битка заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за участие в завоеванието при Табук. Кааб каза: “Винаги съм излизал на битка заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  за участие в завоеванията, които той завоюва, освен за това при Табук. Не излязох и за завоеванието при Бадр, но тогава никого не порицаваха за неучастие в битка. Просто Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и мюсюлманите излязоха, желаейки камилите на [племето] Курайш , докато Всевишният Аллах ги срещна с враговете им без уговорка. Аз присъствах заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, през нощта в [местността] ал-Акаба, когато дадохме обет за Исляма. Искам да кажа, че там видях същото, каквото и при Бадр, въпреки че хората повече споменават за Бадр. Истината е, че когато не тръгнах на бой заедно с Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, бях толкова силен и безгрижен, колкото никога не съм бил. Никога не ми се бяха събирали две камили, както ми се събраха преди това завоевание. Когато Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, искаше да извърши завоевание, той винаги дотогава скриваше истинската си цел, докато дойде времето за тази битка. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на бой в силен зной, на дълъг път, под влакнести облаци. Той прие голям брой [бойци], разясни им положението, за да се подготвят за завоеванието и ги извести какво се изисква от тях. Мюсюлманите заедно с Пратеника на Аллах бяха много и не ги записваха в общ регистър.“ Кааб каза още: “Рядко човек би искал да отсъства, освен ако предполага, че ще се скрие и не ще бъде низпослано откровение от Аллах относно него. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на тази битка по време, когато плодовете и сенките вече бяха добри,  а те ми харесваха. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, подготви снаряжението си, и мюсюлманите заедно с него, а аз тръгнах сутринта с тях, уж да се подготвя, но да се върна, без да съм направил нещо, като си казвах: “Мога да го сторя, щом пожелая.” Това продължи и се проточи, докато хората се приготвиха за път. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, тръгна на сутринта, и мюсюлманите заедно с него, а аз не бях подготвил нищо от снаряжението си. После и аз тръгнах, но се върнах, без да съм сторил нещо. Така продължи, докато [бойците] забързаха и започнаха да се надпреварват за битката. Възнамерявах да отпътувам и да ги настигна. Ех, да бях направил това, иначе не биха ми били съдени последствията! Когато излизах сред хората подир заминаването на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, започна да ме натъжава, че не виждам сред тях такъв като мен - само презрени заради лицемерието им или такива измежду немощните, на които Всевишният Аллах е дал извинение. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не споменал за мен, докато не стигнал до Табук. Както седял сред хората в Табук, казал: “Какво стана с Кааб ибн Малик?” Отговорил един мъж от Бану Салима: “Пратенико на Аллах, задържа го прохладата и самолюбуването .”  Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, му казал: “Лоши думи! Кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, само добро знаем за него.” Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, замълчал. В това време той видял мъж, облечен в бяло и изгубил се в миража. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал: “Бъди, Абу Хайсама!” Изведнъж изникнал Абу Хайсама ал-Ансари – онзи, който даде подаяние от една саа  и тогава лицемерите му се присмяха .”
Кааб каза: “Когато до мен стигна [вестта], че Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се е отправил да се връща от Табук, почувствах печал. Започнах да се сещам за лъжата и си казвах: “Как утре ще се избавя от гнева му?” Търсех помощ от всеки влиятелен член на семейството ми. Когато се чу, че Пратеникът на Аллах,Аллах да го благослови и с мир да го дари, скоро ще пристигне, изоставих измамата, разбирайки, че никога нищо не ще ме спаси от него. Реших да бъда честен. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дойде на сутринта. Когато се връщаше от път, той първо отиваше в джамията и отслужваше две коленопреклонения, после сядаше с хората. Когато направи това, при него дойдоха неизлезлите на битката, за да му се извиняват и да му се кълнат. Бяха осемдесет и няколко човека. Той прие явните им обяснения, закле ги, помоли да им бъде простено и повери тайните им на Всевишния Аллах. Тогава дойдох и аз. Щом поздравих, той се усмихна, както се усмихва сърдит човек, после каза: “Ела!” Отидох и седнах пред него. Той каза: “Какво не ти позволи да тръгнеш на битка? Не си ли купи камилата?” [Кааб] каза: “Казах: “Пратенико на Аллах, кълна се в Аллах, ако бях седнал при някой друг земен жител, бих намерил извинение, за да се избавя от гнева му. Дарен съм с красноречие. Но, кълна се в Аллах, аз разбрах, че ако днес говоря лъжи, които да ти харесат, много е възможно Аллах да те разгневи против мен. А ако говоря истината, ти ще узнаеш, че се надявам на наградата на Всемогъщия и Превеликия Аллах. Кълна се в Аллах, нямам извинение. Кълна се в Аллах, никога не съм бил толкова силен и безгрижен, колкото когато не излязох с теб на бой.” [Кааб] каза: “Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: “Това вече е вярно. Върви си, докато Аллах отсъди за теб.” Мъже от Бану Салима тръгнаха след мен, казвайки ми: “Ей-богу, не сме те виждали до сега да сторваш грях. Ти не можа да намериш извинение пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, както се извиниха другите неизлезли на бой. За твоя грях бе достатъчно Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да помоли за теб прошка.” [Кааб] каза: “Ей-богу, не престанаха да ме упрекват, докато не пожелах да се върна при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и да му кажа, че съм излъгал.” После ги попитах: “Има ли някой друг, на когото да се е случило същото като на мен?” Отговориха: “Да, същото се случи и на двама мъже, които изрекоха подобни на твоите думи и получиха подобен отговор.” Попитах ги кои са те. Отговориха ми: “Мурара ибн ар-Рабиа ал-Амри и Хилал ибн Умайя ал-Уакифи.” [Кааб] каза: “Споменаха пред мен двама праведни и примерни мъже, участвали в битката при Бадр.” Когато ми споменаха за тях, си тръгнах. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, забрани да се разговаря с нас тримата измежду всички неизлезли на бой. Хората ни отбягваха , додето за мен земята се промени - не беше онази земя, която аз познавах. Това продължи петдесет дена. Двамата ми събратя по съдба се самоунизиха и си стояха вкъщи, плачейки. А аз бях по-млад и по-твърд, тъй че излизах и присъствах на молитвите заедно с другите мюсюлмани. Ходех и по пазарите, но никой не ми говореше. Отидох и при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и го поздравих, както седеше след молитва, но се запитах дали помръдна устните си да отговори на поздрава ми, или не. После отслужих молитвата близо до него, наблюдавайки го крадешком. Когато започвах да се моля, той ме гледаше, а когато се обръщах към него, си отместваше погледа. Когато суровото отношение на хората към мен продължи прекалено дълго, аз отидох и прескочих зида на Ибн Катада , мой братовчед и най-любимия ми човек. Поздравих го, но, ей-богу, той не отговори на поздрава ми. Казах му: “Абу Катада, питам те в името на Аллах дали ме познаваш като човек, който обича Аллах и Неговия Пратеник, Аллах да го благослови и с мир да го дари.” Той мълчеше. Отново го запитах, но пак мълчеше. И пак го запитах, и пак мълчеше. Само каза: “Аллах, а и Неговият Пратеник, знае добре.” Очите ми се просълзиха, обърнах се и прескочих зида. Както вървях по пазара на ал-Медина, изведнъж видях един набатей от аш-Шам измежду онези, които доставят и продават храна в града. Той каза: “Кой ще ми посочи Кааб ибн Малик?” Хората започнаха да сочат към мен, той дойде и ми връчи писмо от гасанидския владетел. Аз владеех писмеността и го прочетох. В него пишеше: “До нас стигна [вестта], че твоя другар се отнася грубо към теб, а Аллах не ти е отредил дом на унижение  и гибел. Присъедини се към нас, ще те подкрепим!” Когато го прочетох, казах: “Това е също изпитание.” Отправих се към пещта и го изгорих. Щом изминаха четиридесет от петдесетте дена и откровението [относно мен] се забави, изведнъж ме навести пратеник от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Той ми каза: ”Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ти повелява да се отделиш от съпругата си.” Попитах: “Да се разведа с нея или какво да направя?” Каза: “, Не, да се отделиш от нея и да не я доближаваш. ” И до двамата ми събратя по съдба бе изпратена подобна [заповед]. Казах на жена си: “Иди при семейството си и остани при тях, докато Аллах отсъди за това положение.” Жената на Хилал ибн Умайя  отишла при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и му казала: “Пратенико на Аллах, Хилал ибн Умайя е злощастен старец и няма слуга. Имаш ли против да му слугувам?” Казал: “Не, но нека не те доближава.” Казала: “Кълна се в Аллах, нищо не го влече. Кълна се в Аллах, той не е престанал да плаче още откогато онова му се случи до ден днешен.” Един човек от семейството ми каза: “Защо не поискаш разрешение от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да остави жена ти? Той даде разрешение на жената на Хилал ибн Умайя да му слугува.” Казах: “Не ще моля Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да ми дава разрешение за нея. Откъде да знам какво ще каже Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, ако го помоля за нея. Аз съм млад мъж.” Така продължих още десет дена, докато се навършиха петдесет, откакто бе забранено да се разговаря с нас. После на покрива на един от домовете ни  аз отслужих утринната молитва в зората на петдесетия ден. Както си седях в положението, споменато от Всевишния Аллах относно нас, душата ми се сви и се стесни земята, иначе широка. Чух мощен глас, който се надигна по Сала  най-гръмогласно, казвайки: “Кааб ибн Малик, радвай се!” Паднах ничком в поклон суджуд. Узнах, че е дошло спасение. Когато отслужвал утринната молитва, Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, възвестил хората, че Всемогъщият и Превеликият Аллах е приел покаянието ни. Те се втурнали да ни съобщават радостната вест. Втурнали се към двамата ми събратя по съдба да ги възрадват, а към мен пришпорил кон един мъж и се устремил в галоп към мен, изкачил се по планината и гласът му бил по-бърз от коня. Щом онзи, чийто глас вече бях чул, дойде при мен да ми предаде радостната вест, аз свалих двете си одежди и го наметнах с тях от радост. В онзи ден не притежавах други дрехи, затова взех назаем и ги облякох. Насочих се към Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Хората ме срещаха на групи, поздравявайки ме за опрощението и казвайки ми: “Нека те възрадва опрощението от Аллах!” Влязох в джамията и ето Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, седи, заобиколен от хора. Стана Талха ибн Убайдаллах, Аллах да е доволен от него, забърза, здрависа се с мен и ме поздрави. Кълна се в Аллах, никой от меканските преселници не стана освен него .” Кааб каза: “Когато поздравих Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, той ми каза със сияещо от радост лице: “Бъди щастлив за най-добрия изживян от теб ден, откакто майка те е родила!” Попитах: “Това от теб ли е Пратенико на Аллах, или е от самия Аллах?” Каза: “Не, то е от Аллах, Всемогъщия и Превеликия!” Когато бе радостен, лицето на Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се озаряваше и приличаше на къс от луната. Такъв го познавахме. Когато седнах пред него, му казах: “Пратенико на Аллах, израз на покаянието ми ще бъде да отделя от имота си дял  за Аллах и Неговия Пратеник.” Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: “Задръж за себе си част от имота си! Той е благо за теб.” Казах: “Пазя стрелата си, която е в Хайбар.” И казах още: “Пратенико на Аллах, Всевишният Аллах ме спаси единствено заради истината. Израз на покаянието ми ще бъде, че ще говоря само истината докато съм жив. Кълна се в Аллах, откакто споменах онова пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, не зная някой друг мюсюлманин да е бил подлаган на толкова прекрасно изпитание от Всевишния Аллах за това, дали говори истината, както мен Всевишният Аллах изпита. Кълна се в Аллах, откакто изрекох онова пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, до ден днешен не съм лъгал умишлено. Моля Всевишният Аллах да ме пази, докато съм жив.” Каза: “Всевишният Аллах низпосла: “Аллах прие покаянието на Пророка, преселниците и помощниците, които го последваха в тежкия час... Наистина към тях Той е състрадателен, милосърден. И към тримата, които не излязоха [за битката]...Докато отесня за тях земята, макар и просторна... О, вярващи, бойте се от Аллах и бъдете с искрените!” (Коран 9:117-119) Кааб каза: “Кълна се в Аллах, след като Аллах ме напъти към Исляма, Той не ми е дарил по велика за мен благодат от тази, да бъда правдив пред Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да не го лъжа, за да не погина, както са погинали лъжците. За онези, които са лъгали при низпославането на откровението, Всевишният Аллах е изрекъл най-лошите думи, казани за някого. Всевишният Аллах е казал: “Ще ви се кълнат в Аллах, когато се върнете при тях, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Адът - възмездие за онова, което са придобили. Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах не е е  доволен от хората-нечестивци.” (9: 95-96)  Кааб  каза: “Ние бяхме онези трима, които бяха оставени въпросът им да се реши след другите, от които Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, прие [извинение], щом се заклеха и той ги закле, и помоли за опрощението им. А за нас Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отсрочи делото ни да го отсъди Всевишният Аллах. Всевишният Аллах е казал: “И към тримата, които не излязоха [на битката]...” Тези споменати думи не означават, че не сме излезли на битката, а че не сме излезли с опрощение, отсрочени сме и делото ни е забавено, за разлика от другите, които са се заклели, извинили са се и това е било прието от тях.” Хадисът е всепризнат.В  друг вариант се казва, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е излязъл за сражението при Табук в четвъртък, след като е пожелал това да стане именно в този ден.В  друг вариант се казва, че той се  е завръщал от пътуване само през деня, в ранно утро, и щом е пристигал, е започвал от джамията, отслужвал е две коленопрекло&