ПОЯВА НА ИСЛЯМА, ИДЕЙНО-ДОГМАТИЧНО ФОРМИРАНЕ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ (VІІ – средата на VIII в.)
При възникването на исляма религиозната
картина в Арабия представлява мозайка, в която разнообразни форми на
езичеството съжителстват с юдейството и християнството. Всички те
влияят върху възгледите на основателя на новата религия - търговеца от
гр. Мека Мухаммад ибн Абдаллах
(ок. 560-632 г.). Към 610 г. той отправя към съгражданите си все
по-настойчиви проповеди да заживеят по новому и отхвърлят
идолопоклонството. Призовава ги да го последват като пратеник на
единствения и всемогъщ бог Аллах,
чието низпослано слово предава. Дейността му среща съпротивата на
меканската върхушка и той е принуден да емигрира. Преселва се в гр.
Медина, където е признат за духовен и военнополитически ръководител.
Основаната от него „общност на правоверните” (умма) надделява над езическата Мека,
което утвърждава проповядваната нова религия - ислям. Огромната
пустинна област става ядро на териториалното въплъщение на уммата -
„дома на исляма”, който посредством свещената война (вж. джихад) следва да наложи новата религия върху заобикалящия го “дом на войната.”След смъртта на Пророка неговите приемници - първите халифи (хулафа’)
поемат ръководството на уммата и на „дома на исляма”. При
т.нар. „праведни халифи” (632-661) и последвалата ги
династия на Омеядите (661-750) ислямът става идейна обвивка на
арабските завоевания, ознаменували последното велико преселение на
семитските народи. Носената от завоевателите вяра в Аллах, се превръща
в господстваща идеология, която се разпростира от степите на Централна
Азия до тропическите лесове на Африка и от Атлантика до Хималаите.
Огромната територия е обединена в империя, наречена халифат.
Триумфираща, Мухаммадовата религия регламентира живота на различни
народи, като неизбежно се нагажда към техния начин на живот, нрави и
традиции. В процеса на разработване и оформяне на нейната догматична
система кристализират различни тенденции и школи-подходи, а по проблема
за върховната власт в уммата се разграничават и си съперничат трите
направления - суннити, шиити и хариджити, като последните две на свой ред се разделят на множество секти.
Й. П.