ИСЛЯМЪТ
В ПОНЯТИЯ
АЛЛАХ (Аллах – Бог)
Наименованието
„Аллах” е известно при северните араби още преди
възникването на исляма. По това време обаче той не е схващан като
единен и единствен Бог, а като върховно божество в езическия пантеон на
предислямската Кааба (вж. „Кааба”). Думата Аллах идва от
арабското илах (божество”, “бог”) и е свързана с
общосемитския корен ел/ил, обозначаващ идеята за Бога. В библейския еврейски език е известно обозначението на Бога като Елохим (ед.ч. Елоах),
в говорения от Иисус Христос арамейски – като Аллаха, а в
сирийския – като Елохо или Алаха. Богът в исляма, именуван на
арабски език „Аллах”, може най-общо, без това да засяга
догматическите противоречия между отделните религии, да бъде сравняван
с Яхве в юдаизма и Бог-Отец в християнството. Фундамент на кораничното
учение, а оттук – и на цялата ислямска доктрина, е учението за
еднобожието (таухид). Ислямът учи, че „няма друг бог освен Бога (Аллах)”,
чието име се появява в Корана повече от 2 500 пъти. Да се допуска
съществуването на други божества или тяхното “съ-дружаване”
(ширк) към Абсолюта е и един от най-тежките грехове за мюсюлманите. „Неверието” е смъртен грях (вж. „кафир”). Срв. също „таухид”, „корени на религията” и „стълбове на вярата”.С.Е.
АЛЛАХ (Аллах – Бог)
Наименованието
„Аллах” е известно при северните араби още преди
възникването на исляма. По това време обаче той не е схващан като
единен и единствен Бог, а като върховно божество в езическия пантеон на
предислямската Кааба (вж. „Кааба”). Думата Аллах идва от
арабското илах (божество”, “бог”) и е свързана с
общосемитския корен ел/ил, обозначаващ идеята за Бога. В библейския еврейски език е известно обозначението на Бога като Елохим (ед.ч. Елоах),
в говорения от Иисус Христос арамейски – като Аллаха, а в
сирийския – като Елохо или Алаха. Богът в исляма, именуван на
арабски език „Аллах”, може най-общо, без това да засяга
догматическите противоречия между отделните религии, да бъде сравняван
с Яхве в юдаизма и Бог-Отец в християнството. Фундамент на кораничното
учение, а оттук – и на цялата ислямска доктрина, е учението за
еднобожието (таухид). Ислямът учи, че „няма друг бог освен Бога (Аллах)”,
чието име се появява в Корана повече от 2 500 пъти. Да се допуска
съществуването на други божества или тяхното “съ-дружаване”
(ширк) към Абсолюта е и един от най-тежките грехове за мюсюлманите. „Неверието” е смъртен грях (вж. „кафир”). Срв. също „таухид”, „корени на религията” и „стълбове на вярата”.С.Е.