БИДА (бид‘а – „нововъведение”)

Схващане или действие без прецедент по отношение на ранния ислям, най-вече по времето на Пророка. Терминът е установен от „привържениците на хадисите” (асхаб ал-хадис) и се отнася до всякакви богословско-правни разсъждения или заключения, както и тяхното въвеждане в доктрината или практиката на исляма. Отначало „нововъведенията” били разделяни на „добри” (хасана) и „лоши” (сайи’а), а впоследствие на запретени, препоръчителни, разрешени и порицаеми. Например, за „добри” бид‘а се смятат и сега изследванията върху граматиката и риториката, подпомагащи теологичната апологетика. „Препоръчителни” са строежите на медресета и болници, докато „порицаеми” са прекалените украси на джамиите, на екземплярите на Корана и т.н. Дълго време богословите не считат бид‘а  за ерес, определяйки я по-скоро като заблуждение при търсенето на истината. Но при настъпилото господство на консерватизма „нововъведенията” се квалифицират като опит за замърсяване на исляма с чужди идеи, а ханбалитите дори ги приравняват с неверието (куфр). Всъщност редица впоследствие възприети от уммата практики и схващания са били първоначално разглеждани от крайните „ортодокси” като бид‘а, затова неговите граници са твърде условни.