ФРАГМЕНТАЦИЯ НА РЕЛИГИОЗНИЯ АВТОРИТЕТ
Процес, който настъпва в исляма (предимно в
суннизма) през новото време в резултат от маргинализирането на улемите
под натиска на установилите се със съдействието на колониалните сили
светски (най-често диктаторски) режими в мюсюлманския свят. И ако
шиитският ислям съумява да даде свой отговор на предизвикателствата
около духовния авторитет въз основа на идеята за марджа ат-таклид
(срв. „марджа ат-таклид”), в суннизма тази фрагментация
продължава да се задълбочава и в наши дни. Това довежда до появата на
нови, самообявили се авторитети в религиозните публични сфери на
исляма, които нямат традиционно ислямско образование, а най-често са
учители, публицисти или инженери. Дейл Айкелман и Джон Андерсън
посочват, че един от резултатите на тази нововъзникваща ислямска
публичност е “реинтелектуализацията на ислямския дискурс”.
Този термин на свой ред обозначава и представянето на ислямската
доктрина в достъпна за съвременния читател форма, дори и това да води
до преосмислянето на някои основополагащи постановка и практики.Типичен
пример са реформаторските усилия на редица съвременни религиозни
интелектуалци като сириеца Мухаммад Шахрур, които откъсват дебата в
религиозната публична сфера от традиционните улеми – тенденция,
която води до своеобразна “маргинализация” на шариата.
Последното нерядко поражда „приватизация” на религиозната
вяра от образователни центрове и духовни авторитети, които са твърде
различни от улемите. Другият вариант за откъсване от традицията на
улемите е радикализацията на религиозната вяра и създаването на нова
традиция чрез иджтихад (срв. „иджтихад”) подобно на
аятоллах Рухолла Хомейни с неговото учение за съблюдаващия управлението
религиозен правовед – принципа „велаят-и факих”
(араб. уилайат ал-факих).
Поради това в шиитския ислям, за разлика от суннизма, няма ясно
очертана тенденция за фрагментация на религиозния авторитет, а оттук
– и на религиозната публична сфера. Като цяло, възникващата през
последните години нова ислямска публичност е свързана с развитието на
масовото образование и новите комуникационни технологии, при което
новите медии и интернет играят изключително важна роля, отключвайки
нови процеси и задълбочавайки стари тенденции. Срв. също
„адл”.С.Е.