ХАЛИФ (ед. ч. халифа,
мн.ч. хулафа’
– „наместник”, „приемник”)
Глава на мюсюлманската община-държава. По думите
на Мауарди халифът е върховната власт над уммата и представлява „наместничество
на Пророка в защита на религията и в уреждането на делата на този свят”. В
Корана терминът халиф се
употребява в смисъла на благосклонно назначение: Аллах заявява на ангелите, че
в лицето на Адам ще постави свой халиф на земята да му се подчинява и да го
слави (Коран 2:28). Халифи биват наречени оглавилите след пророка Мухаммад
арабо-мюсюлманската държава негови близки сподвижници (т.нар. “праведни халифи” (ал-хулафа’
ар-рашидун).
При Омеядите и особено при Абасидите халифската титла започва да се свързва
пряко с Аллах в значение, че носителят й е негова „сянка” на земята. Прерогативите
му на духовен предводител (имам)
определят и владетелските му светски правомощия, изразявани синтезирано от
въведената още от Омар титла „повелител на правоверните” (амир ал-му’минин).
Различните начини за излъчване на халиф, неговите качества и прерогативи са в
основата на делението и различията между трите направления в исляма – суннити,
шиити и хариджити. От началото на Х в., наред с Абасидите, титлата халиф присвояват
и Омеядите в Испания и Фатимидите. Едновременно упадъкът на Абасидите се
изразява в превръщането на халифите в Багдад преди всичко в символи на
религиозния авторитет, принудени да предоставят реалната светска власт на
обявени като техни пълномощници емири и султани. След краха на Абасидите (1258
г.) оцелелият техен родственик Абу Касим бива привлечен от Мамелюците и обявен
за халиф под името Мустансир би-л-Лах, но той и потомството му са само символи,
укрепващи авторитета на тези владетели сред мюсюлманите. След разгрома на
Мамелюците от Селим ІІ (1517 г.) според преданието, последният абасидски халиф
бива преместен от Кайро в Истанбул. Близо два века и половина по-късно
османските султани започват да претендират, че са получили от него титлата халиф и я прибавят към званията си. През 1924 г. К.
Ататюрк отменя халифата. Оттогава и до наши дни различни ислямски движения
настояват за възстановяването на халифата. През средновековието като халифи са
се титулували и някои ръководители на хариджити и на отделни суфийски братства.
Й.П.