ИСЛЯМЪТ В ПОНЯТИЯ                                                                                        


ХАЛИФ (ед. ч. халифа, мн.ч. хулафа’ – „наместник”, „приемник”)
Глава на мюсюлманската община-държава. По думите на Мауарди халифът е върховната власт над уммата и представлява „наместничество на Пророка в защита на религията и в уреждането на делата на този свят”. В Корана терминът халиф се употребява в смисъла на благосклонно назначение: Аллах заявява на ангелите, че в лицето на Адам ще постави свой халиф на земята да му се подчинява и да го слави (Коран 2:28). Халифи биват наречени оглавилите след пророка Мухаммад арабо-мюсюлманската държава негови близки сподвижници (т.нар. “праведни халифи” (ал-хулафа’ ар-рашидун). При Омеядите и особено при Абасидите халифската титла започва да се свързва пряко с Аллах в значение, че носителят й е негова „сянка” на земята. Прерогативите му на духовен предводител (имам) определят и владетелските му светски правомощия, изразявани синтезирано от въведената още от Омар титла „повелител на правоверните” (амир ал-му’минин). Различните начини за излъчване на халиф, неговите качества и прерогативи са в основата на делението и различията между трите направления в исляма суннити, шиити и хариджити. От началото на Х в., наред с Абасидите, титлата халиф присвояват  и Омеядите в Испания и Фатимидите. Едновременно упадъкът на Абасидите се изразява в превръщането на халифите в Багдад преди всичко в символи на религиозния авторитет, принудени да предоставят реалната светска власт на обявени като техни пълномощници емири и султани. След краха на Абасидите (1258 г.) оцелелият техен родственик Абу Касим бива привлечен от Мамелюците и обявен за халиф под името Мустансир би-л-Лах, но той и потомството му са само символи, укрепващи авторитета на тези владетели сред мюсюлманите. След разгрома на Мамелюците от Селим ІІ (1517 г.) според преданието, последният абасидски халиф бива преместен от Кайро в Истанбул. Близо два века и половина по-късно османските султани започват да претендират, че са получили от него титлата халиф и я прибавят към званията си. През 1924 г. К. Ататюрк отменя халифата. Оттогава и до наши дни различни ислямски движения настояват за възстановяването на халифата. През средновековието като халифи са се титулували и някои ръководители на хариджити и на отделни суфийски братства. Й.П.