Привържениците на третото направление в исляма. Възникват като „партия” при избухналия конфликт за върховната власт между Али и Муауия, като по време на битката при Сифин (657 г.) напускат лагера на Али поради колебливото му поведение. Установяват се край селището Харура, откъдето идва и първоначалното им название харурити. Това са близо 12 хиляди воини, предимно бедуини, крайно набожни и непримирими. Издигат лозунга „Няма друг съд, освен на Аллах!” През 659 г. Али ги разгромява при Нахрауан, а оцелелите се разпръскват, носейки със себе си радикална интерпретация на исляма под формата на строго следване на неговата начална изява и порядки. Започват упорита борба срещу Али, когото убиват, опълчват се срещу Омеядите, като вдигат многобройни въстания в края на VІІ в., в които участват заедно с номади, фелахи и иранци мауали. В хода на въстанията, проявявайки крайна непримиримост към инакомислещите в техните редици, се разделят на многобройни секти. Сред тях най-известни са Азракитите, Надждитите-азирити, Байхасити, Суфрити, Аджрадити и т.н. Повечето от тези секти изчезват и в наши дни са останали само ибадитите. По времето на VІІІ-ІХ в. те имат влияние в иранската област Систан, а през ІХ в. успяват да изградят държава в Северна Африка. Техни имами управляват Оман от ХV до края на ХVІІІ в., когато са разгромени от уаххабитите. Днес хариджитите са представени от сектата на ибадитите в Оман, в Северна Африка, Занзибар и Сингапур. Основното кредо, което хариджитите изповядват е: „Властта принадлежи на Аллах, а не на хората.” Те се противопоставят на установената власт и принципи както на суннитите, така и на шиитите, заявявайки, че за халиф може да бъде избран всеки достоен и благочестив мюсюлманин, независимо дали е „арабин или набатеец” или даже „черен като грозд абисински роб”. Изборът трябва да бъде дело на всички правоверни, като отделните общини на различни места могат да избират в едно и също време свои имами-халифи. Последните трябва да управляват според Божията воля, като при най-малкото прегрешение следва да бъдат отстранявани, а ако се противопоставят – унищожавани. По този начин ръководителят на общността при хариджитите е преди всичко упълномощен от нея да защитава интересите на мюсюлманите. Хариджитите издигат собствената си консервативна по същество интерпретация на ислямската обредно-етична догма в безпрекословен абсолют. В наши дни заемат резки отрицателни позиции срещу всякакви опити за нововъведения (бид‘а).

Й.П.