МАХДИ (махди – „воден”, „направляван” [по правия път])
Един от разпространените термини в
богословието и историята на исляма, обект на множество различни
тълкувания. В Корана не се среща пряко, но същността му е в унисон с
основната идея, че Аллах е „водещ”,
„направляващ” (22:58-61) всички живи, сътворени от него
същества. В този смисъл терминът скоро се предава в качеството на
„праведните халифи”, че те също са и „водени”
от Аллах, а така също присъства и при наименуването на някои отличаващи
се с благочестието си халифи сред Омеядите и Абасидите. Суннитските
улеми не отделят особено внимание на термина и в богословските трактати
той остава твърде неясен. Махди се описва като „обновител (муджаддид) на вярата”, който ще дойде в навечерието на Съдния ден. Други го идентифицират с Иса (Иисус Христос).Различно
е неговото тълкуване при шиитите. За тях Махди е очакваният
месианистичен лидер, който в есхатологичната обстановка в навечерието
на Съдния ден ще поведе успешно мюсюлманите да преодолеят изпитанията,
ще им осигури благоденствие, надмощие и спасение след него. Надеждите
за появата на Махди започват да се свързват и с потомците на Пророка, с
неговия „дом” – идея, която се издига най-напред от
Кайсанитите. Концепцията за Махди добива най-разгърнат вид в доктрината
на имамитите, като представлява един от нейните главни моменти. Махди е
„скритият” дванадесети имам, „непогрешим”,
„съхраняван” от Аллах. Историята на исляма свидетелства за
появата на множество претенденти за ролята на Махди, които имат
различна съдба – от превръщането им в основатели на династии
(напр. на Фатимидите), държавата на Махди в Судан (в края на ХІХ в.) до
безславен разгром.Й.П.