ИСЛЯМЪТ В ПОНЯТИЯ                                                                                        


МУХАММАД ИБН АБДАЛЛАХИмето на пророка Мухаммад е посочено в Корана само четири пъти и съвсем бегло се споменават, без да се разказват, събития от живота му. В многобройните сказания-хадиси (араб. ед. ч. хадис, мн. ч. ахадис), образът му най-често е идеализиран. Те са използвани при съставянето на първата му “биография” (сира) от Мухаммад Ибн Исхак (поч. ок. 767 г.). Трудът е загубен и ние разполагаме с част от него изложена от Абд ал-Малик Ибн Хишам (поч. ок. 833–838 г.). Оскъдните исторически сведения са заменени от религиозната традиция, която, замъглявайки реалните събития и факти, благочестиво украсява неговия живот с легенди.Пророкът Мухаммад е роден ок. 570 г. след Христа. Произлиза от хашимитския клон на управляващото гр. Мека племе Курайш, но принадлежи към западнал род. Рано остава кръгъл сирак и изкарва прехраната си като пастир и керванджия. Бракът с богатата вдовица Хадиджа донася известно благополучие, той се насочва към търговията и с качествата си придобива авторитет сред съгражданите си. Към 612 г. Мухаммад се обръща към тях с проповеди, зове ги да заживеят по новому – в скромност, взаимна съпричастност и справедливост, без съперничества и насилия. Проповедите произнася в екстатично състояние и ги представя като слово, което предава, както го “чува”. То идва от Аллах – почитаното от меканците главно божество, „господаря” на Каабата. Низпославането не е „пряко”, а посредством „невидим посредник”, който се идентифицира с архангел Гавриил (Джибрил). Начинаещият пророк настоява неговите съграждани да отхвърлят идолите, които са лъжливи божества и да почитат само единствения Бог – Аллах. Мухаммад привлича няколко десетки привърженици, но предизвиква враждебността на меканската върхушка. Тя го обявява за обладан от духове измамник, който с лъжи и чужди притчи оспорва вярата на дедите и сее разпри сред населението. Пророкът и неговите сподвижници са подложени на бойкот и репресии. През 615 г. той изпраща част от последователите си да намерят убежище в християнска Абисиния. Положението става нетърпимо, застрашава го убийство.Според преданието, на 26 юли 622 г. тайно напусналият Мека преследван проповедник пристига в гр. Ятриб, който скоро придобива названието „град (мадина) на пророка” – Медина. Знаменателната дата, свързана с „напускане, отделяне” (хиджра) от рода, скоро е обявена за начало на мюсюлманското летоброене. Междувременно в града се заселват около двеста Мухаммадови привърженици. Те влизат в историята като „преселници” (мухаджирун), а приелите го мединци от племената Аус и Хазрадж, като „поборници” – (ансар). Заедно, тези две групи съставляват „сподвижниците” – асхаби (асхаб) – първите мюсюлмани, чиито живот и дела стават пример за следващите поколения.Заселването в Медина е повратен момент в живота на меканския проповедник и решаваща промяна в съдбата на неговото учение. Скоро, като “съдник според книгата на Аллах”, той налага на преселниците и поборниците, на юдейските племена и християнски родове от Мединския оазис договореност за разбирателство и сътрудничество. Прокламира се обединяването им в общност, наречена умма, с което се оформя своеобразен политико-религиозен съюз, насочен срещу курайшитската езическа върхушка. Въоръженият сблъсък с нея е неминуем. В битката при кладенците Бадр през март 624 г. мюсюлманите побеждават значително по-многобройния противник. Курайшите постигат реванш на следващата година в битката при Ухуд, но опитът за окончателна разправа чрез обсада на Медина през 627 г. завършва с провал. През следващите години Мухаммад ръководи редица походи за приобщаване към исляма на племената в Хиджаз и Арабия.Превръщането на „увещаващия” пророк в съдник, военен и политически вожд променя характера на неговата проповед. В Медина възвеличаването на Аллах и проклятията срещу отричащите го, се редуват с давани със спокоен тон предписания за религиозния ритуал, брачните връзки, наследяването, търговията, съвместния живот и отношенията в уммата. Изказваните първоначално симпатии към юдеи и християни секват и се заменят с нарастващи упреци и обвинения, тъй като привържениците на двете религии не го признават за Божи пратеник. Към „изпадналите” от уммата юдейски племена Мухаммад и неговите сподвижници предприемат действия, които предопределят бъдещото мюсюлманско отношение към юдеи и християни. Те са принудени или да се изселят, или да заплащат данък на уммата. Упорстващите се поставени пред избора или да приемат исляма, или да бъдат унищожени.С отстраняването на юдеите и християните от уммата, тя започва да се самоопределя и като „Мухаммадова”. Утвърждава се като общност от хора, обединени не от традиционната родово-племенна солидарност, а от религиозната връзка. Тя се изразява в почитанието на единствения Бог  Аллах и в признаването на меканския търговец-проповедник за Божи пратеник и пророк. От своеобразен „сектантски” вариант на юдейството и християнството, неговото учение придобива белезите на отделна религия, в която се вместват и елементи от  арабската езическа традиция. Излаганите от Мухаммад принципи, съдържание и предписания на възникващата религия все по-непосредствено вдъхновяват, определят и направляват организацията и начина на живот, обредността и поведението на уммата и нейните членове.Разправата с „изпадналите” укрепва уммата и води до все по-категоричното й надмощие в конфликта с меканската върхушка. Към Пророка се присъединяват видни членове на племето Курайш, подчиняват се и редица племена от Хиджаз. През 630 г. Мухаммад и сподвижниците му овладяват Мека. Каабата е прочистена от идолите. Пророкът прокламира възстановяването на нейното изначално предназначение като „дом на Аллах”, който вече не е главното божество-„господар на Каабата”, а отричащ всякакви други божества единствен Бог. Създадената ос Медина-Мека разширява своето влияние и когато през 632 г. Мухаммад умира, той вече е признат за Божи пратеник и ръководител в по-голямата част от  Арабия.Мухаммад е сред бележитите личности на човечеството, дал нова насока в духовното  развитие на значителна част от него. Мюсюлманите го почитат като Божи избраник – пратеник, който последен преди Съдния ден, като „печат на пророците”, предава на човешкия род истинното „слово на Аллах”. Меканският проповедник се вписва в линията на библейските пророци, изявявайки се наред със религиозната проповед, като политически и военен лидер. Той привлича своите съвременници, внушава им нови ценности, начини на мислене и норми на поведение. Възприети, те се оказват подходящи, трайни и силни, предават се на поколенията, разпространяват се по света и са актуални и в наши дни.Й.П.