Отричането на единобожието, съдружаването към Аллах на други божества като равни или подчинени Нему. Терминът ширк е синоним на идолопоклонничество и заблуждение. „Съдружаването” се определя като най-тежкия грях в исляма. Коранът, в който категорично се утвърждава идеята за единобожието, решително осъжда поклонението пред идоли, божества и хора. Посочва се, че Аллах ще прости ако пожелае всичко на хората, освен съдружаването: „Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.” (4:116). За този грях Бог ще потърси отговорност, а тези, които го извършват, наред с обожаваните от тях, ще бъдат „горивото на Ада” (21:98). Въпреки тежестта на обвинението в ширк то често се среща в историята на исляма: в многобожие биват обвинявани християни и юдеи при конфликт с тях; суннитите обвиняват шиитите поради обожествяването на Али и имамите; древните философи също биват характеризирани като мушрикун („извършващи ширк”), а муатазилитите заявяват, че всички, които приемат свойствата-атрибути на Аллах, също допускат „съдружаване”. Обвинения в ширк се отправят и в наши дни при политически кризи и религиозни спорове.

Й.П.