„СТЪЛБОВЕ” НА ВЯРАТА (аркан ад-дин)
Те се обозначават също като религиозна практика, ритуал (‘ибадат),
свързано с преклонението на вярващите пред Аллах от човека. Това са
задължителните, „канонизираните” предписания за религиозна
обрядност, поведение и действия: засвидетелствуване, молитва, пост,
милостиня и поклонничество. Съблюдаването им определя благочестивостта,
която осигурява спасението при Съдния ден. Те са също и мощен фактор за
единението в уммата, като подпомагат изглаждането на съществуващите
между направленията различия по богословските и обредни въпроси. Делят
се на ритуали с опростено и усложнено изпълнение. С опростено
изпълнение са засвидетелствуването, милостинята и поста, с усложнено
– молитвата и поклонничеството.Засвидетелстване (шахада)
означава произнасяне на сакралната фраза „свидетелствам, че няма
друго божество освен Аллах и Мухаммад е пратеник на Аллах” (ашхаду анна ла илаха илла-л-лах уа-Мухаммад расул Аллах); шиитите добавят, че „Али е приятелят на Аллах” (‘Али уалий аллах).
Разделя две пряко свързани части. „Първото”
засвидетелстване е, че „няма друго божество освен Аллах”, а
„второто” че „Мухаммад е пратеник на Аллах”.
По този начин се потвърждава съществуването на един единствен и достоен
за поклонение Бог – Аллах и се заявява приемането на мисията и
учението на Неговия пратеник и пророк Мухаммад. Според религиозните
учени, връзката между засвидетелстването и исляма е както връзката на
тялото с душата и те не могат да съществуват един без друг.
Произнасянето потвърждава привързаността към строгия монотеизъм и
готовността да се следват догмите на исляма, с което се изявява и
принадлежността към него. Когато немюсюлманин целенасочено и трикратно
декларира засвидетелстването пред двама свидетели мюсюлмани, той
незабавно се приема за член на ислямската общност (умма).
Загиналият за вярата се нарича „засвидетелстващ” (шахид),
тъй като с цената на живота е показал своята привързаност към Аллах.
Ислямската същност на заявлението личи от факта, че юдеите и
християните признават първата част от фразата, но отричат втората.Ритуалната молитва (араб. салат, тур.-перс. намаз)Ислямът
предписва на своите последователи да се молят, индивидуално или
съвместно, най-малко пет пъти в денонощието, като спазват задължителна
ритуална чистота. Изпълнението става при изгрев слънце, по обед, след
обед, при залез и вечер, като не трябва да съвпада точно с
астрономическите положения на слънцето, за да се избегне всякакво
сходство с езическото поклонение. „Спазвайте молитвите наред със
средната молитва и заставайте смирени пред Аллах!”(Коран 2:238).
Призивът към молитва (азан) се
смята за покана към спасение и съживяване. Извършва се от високо място
(обикновено минарето на джамията) от ходжата, който произнася бавно и
на висок глас следния канонизиран призив-провикване: „Аллах е
Най-великия” (Аллаху акбар)
– 4 пъти, възглас, последван от засвидетелстването (шахада)
– 2 пъти поотделно за Аллах и Мухаммад, фразата „хайде на
молитва” (хайи ‘ала ас-салат) – 2 пъти, „хайде на спасението” (хайи ‘ала ал-фалах) – 2 пъти, „Аллах е Най-великия” (Аллаху акбар) – 2 пъти, „Няма божество освен Аллах!” (ла илаха илла-л-лах)
Призивът не може да се произнася на друг език, освен на арабски. В наши
дни също се използват високоговорители или записана рецитация на текста
от виден имам.Ритуалната
молитвата е единствената литургия на мюсюлманския култ и в съзнанието
на вярващите е крайъгълният камък на исляма. С нея вярващият прочиства
душата си и, „общувайки” вътрешно и външно с
Всемогъщия Творец, потвърждава цялостното си отдаване Нему (Коран
29:45) Предхожда се от ритуално измиване или почистване (гусл):
предание гласи, че според Пророка „молитвата е ключ към Рая, а
измиването е ключ към молитвата”. Правоверният трябва да потвърди
в себе си благочестивото намерение (ниййа)
да изпълни молитвата и да пристъпи към измиването, което да извърши с
течаща вода, като не използва никакви допълнителни средства. В
пустинята „измиването” протича с поставяне на ръцете върху
символизираща водата чиста земя, последвано от изтриване с камък или
пясък. Ритуалното измиване е присъщо само на исляма. Изследователите
отбелязват, че по времето на Пророка то се е изпълнявало и от почитаща
Йоан Кръстител християнска секта на „миещите се”, както
били наричани нейните привърженици от езичниците араби.
Препоръчва се
молитвата да се извършва съвместно в джамията като символ за братското
единение, равенството и взаимодействието между вярващите. Същевременно
молитвата може да се осъществява навсякъде, като вярващият обозначи,
най-често с малко килимче, отделящото го от всекидневието място за
нейното изпълнение. Тя протича при строго определен цикъл от поклони,
навеждания ничком и изправяния. С лице на изток в посока към Каабата,
мюсюлманинът произнася на арабски език предимно „Откриваща”
сура от Корана, близка по съдържание до християнската Господня молитва
„Отче наш”, наред с определени пасажи от
„Книгата на Аллах” и възгласи, възвеличаващи Божието
всемогъщество. Отделно от молитвата, след привършването й мюсюлманинът
може да извърши “обръщение” (ду‘а’) към Аллах, с което отправя определена молба.
Наред с петте
задължителни ритуални молитви, вярващият може да изпълнява и
допълнителни, протичането на които също е точно фиксирано.
Всекидневната молитва най-често се изпълнява индивидуално, но особено
място заема общата петъчна молитва, на която се призовават да
присъстват всички пълнолетни мъже. Извършвана в джамията, тя се
съпровожда с проповед (хутба),
често третираща актуални проблеми. Жените присъстват на общите молитви,
но техните редици са отделени от тези на мъжете и най-често са зад
тях.
Молитвата протича под
ръководството на ходжата-имам (букв. „стоящ отпред”). Имам
на молитвата може да бъде всеки благочестив познавач на Корана, ползващ
се с уважението на околните. В последно време се допуска ролята на имам
да се изпълнява и от жена не само при изцяло женска аудитория, но и при
смесена, като се спазват строго определени правила за нейното място при
протичането на молитвата. В известен смисъл имамът е „пръв между
равни”. Но тъй като е начело на мюсюлманите при върховния
съвместен ритуал, названието имам е изпълнено с разнообразно
възвеличаващо го съдържание. Мухаммад е първият имам, който ръководейки
молитвата осъществява духовната си власт над вярващите. Имами са и
халифите, суннитите наричат с тази почетна титла най-видните богослови,
до които се допитват правоверните. Вж. също „имам”.
Молитви се изпълняват
по различни поводи, най-вече при ключови събития от живота на
правоверния и общността като раждане, сватба, смърт, при вземането и
изпълнението на важни решения, при допуснат грях, преди дълго пътуване,
преди сражение, за дъжд, при слънчево и лунно затъмнение и т.н.
Според съвременната трактовка на ислямската догматика, молитвата е
„изява на духовното единение” между правоверните, защото не
се ограничава само до квартала, населеното място или страна, а е знак
за всеобщо ислямско сцепление. То засяга целия свят, тъй като в едно и
също време милиони различни по език, етнос и раса вярващи се обръщат
физически и морално към Каабата.Постът (саум)Той
е наследен от предшествуващите религии и според преданията Пророкът го
установява в Медина през година втора от хиджра (624 г.). Състои се в
пълно въздържание от храна, течности и всякакви удоволствия, от тъмно
до тъмно през месеца рамадан – деветия от мюсюлманския
календар. „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе
предписано и за онези преди вас, за да се побоите – в определени
дни. А който от вас е болен или на път – да се издължи в други
дни. А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда. А
който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да
говеете е най-доброто за вас, ако знаете” (Коран, 2:183-184). В
съзнанието на правоверните спазването на поста е сред най-големите
доказателства за вярата на един мюсюлманин и чрез него се
„изгарят” допуснатите грехове.
В Корана указанията,
задълженията и времето за пост са постепенно съобщавани и уточнявани и
върху тяхната основа улемите разработят точни норми. Ето предписанията
на известния познавач на Сунната – египетския теолог Мухи ад-Дин
ан-Науауи (поч 1277 г.): „Постът означава вярващия да избягва
съвокуплението и да не приема нищо във вътрешността на своето тяло.
„Вътре” се отнася до главата, стомаха, червата и пикочния
мехур. Постът се смята за нарушен, когато се поеме каквото и да е било
вещество чрез смъркане, проникване, храна, чрез рана или разрязване на
стомаха, главата и т.н. Смъркането на образувалите се в носа капки
нарушава поста. Ако случайно „вътре” попаднат насекомо,
комар, пясъчинка или прах постът не се смята за прекратен. Ако в
слюнката е попаднало нещо чуждо или нечисто, постещият не трябва да я
преглъща”. Великият богослов Абу Хамид ал-Газали придава на
въздържането от храна мистично значение като изброява десет негови
положителни качества: „Първото е пречиственето на сърцето,
просветлението и вътрешното зрение. Защото преситеността поражда
глупост, ослепява сърцето и умножава илюзиите на ума. Тя води до вид
пиянство, при което източниците на мисълта биват подтиснати и все
по-трудно се мисли и все по-бавно се възприема.” Освен това,
постът се счита за оръжие на търпението, за „милостиня” и
извор на здраве за тялото като се опират на кораничното указание, че
Аллах не желае да принуждава (Коран 2:185), богословите разработват и
указания, с които от спазване на поста се освобождават болните, ако
лишаването от храна ще влоши състоянието им, бременните, майките
кърмачки, немощните старци, хората на дълъг път и водещите свещена
война (джихад). Последното
указание се използва от модернистки настроени лидери като бившият
туниски президент Хабиб Бургиба. Според него, постът не е задължителен
в името на усилията за превъзмогване на изостаналостта и мизерията,
срещу които тунизийците следва да водят истинска “свещена
война”. Същевременно, усъвършенстването на средствата за
транспорт кара редица богослови да настояват при пътуване постът да се
спазва. Коранът предвижда и пост като изкупление за допуснато нарушение
или неволно престъпление (вж. Коран, 4:92). Месецът
за пост се почита като свещен. През този месец Аллах низпослава на
Джибрил цялостното съдържание на Корана, което архангелът на свой ред,
според условията и обстановката, в продължение на повече от 23 години
съобщава на Пророка, „за напътствие на хората и с ясни знаци от
напътствието и разграничението” (Коран, 2:185). Затова, наред с
молитвите, се извършва четене на Корана, разделен за тази цел на 30
части (джуз’) всяка от които последователно да се рецитира в
редуващите се нощи. През този месец с още по-голяма настойчивост
мюсюлманинът трябва да си налага скромно държане и благосклонно
поведение. Не трябва да ругае, да се гневи, да влиза в остри спорове,
да поддържа твърдения, противни на мюсюлманския морал, да обижда и
прибягва до насилие спрямо своите близки и останалите мюсюлмани. Според
съвременните религиозни учени, обратно на мнението на християните за
него, постът не съдържа никакъв елемент на изтърпяване. Става дума за
физическо и духовно действие. Вярващият налага дисциплина на своето
тяло, владее своята мисъл, укрепва своята воля и освобождава мисълта си
от всички чувства, които го отклоняват от чистотата на духа. На
предвидените забрани и указания се подчиняват бедни и богати, с което
се утвърждава идеята за равенството в изпитанията и задълженията на
всички членове на уммата по света. В този смисъл постът се сочи
като средство, внушаващо силното чувство за обществена отговорност и
въвежда в съзнанието на мюсюлманина чувството за национална солидарност
и ислямско братство.Задължителната милостиня (закат)
се внася в общността от всеки пълнолетен, умствено пълноценен и
разполагащ със средства над определен минимум неин член. Размерът й
обхваща както наличния капитал, така и получения доход. Мюсюлманинът
отделя един път годишно 1/40 от своята собственост, от добитото чрез
занаят и търговия във вид на пшеница, грозде, добитък, злато или
сребро. „Милостинята закат е за бедняците и за нуждаещите се, и
за онези, които я събират, и за приобщаването на сърцата, (към исляма)
и за (откуп на) робите, и за длъжниците, и за тези по пътя на Аллах, и
за пътника (в неволя) – задължение от Аллах.” (Коран,
9:60). Пророкът е заявил, че „Аллах лишава от покровителство тази
общност, в която дори един човек гладува”. При разпределението на
събраното с подчертано предимство се ползват бедните, което укрепва
уммата и е знак за солидарността сред нейните членове. Средновековните
улеми и богослови обособяват осем категории правоверни, между които да
се разпределя събраната милостиня, но не изключват използването на
части от нея и при допълнителни нужди.С
акта на отдаване на част от своето имущество вярващият се пречиства от
греховете и надмогва подтикващата към трупане на блага земна суета.
„Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да
им се въздаде! (Коран, 9:103). Същевременно предоставянето й утвърждава
законното право на собственост върху останалото имущество. Наред с тази
предписана задължителна милостиня, ислямът подтиква разполагащите със
средства редовно да подпомагат доброволно нуждаещите се. Доброволната
милостиня се нарича садака (от араб. садака).
Отбелязвайки
материалния аспект на милостинята, богословите винаги подчертават
нейното далеч по-съществено духовно значение, като тясно я свързват с
молитвата, привеждайки божествения призив: „И отслужвайте
молитвата, и давайте милостинята закат,
и се покланяйте с покланящите се!” (Коран, 2:43). Съвременните
мюсюлмански мислители подчертават, че предоставянето на милостиня
придобива цялостните си измерения на благочестив акт, само когато
духовността надмогва материалните съображения, братството преодолява
егоизма и колективният дух взема връх над индивидуализма. За някои
мюсюлмански неомодернисти този “стълб” е най-солидното
доказателство за „социалистическата” същност на исляма.Поклонничеството (хаджж)
е петият „стълб” и наред с молитвата заема особено място в
исляма. Това е задължение, което вярващият трябва да изпълни при
възможност поне веднъж през житейския си път: “И дълг на хората
към Аллах е поклонението хаджж
при Дома – за онзи, който може да отиде, а който откаже –
Аллах не се нуждае от световете.” (Коран, 3:97). Според един
хадис, този, който разполага с възможности да изпълни поклонничеството
и не го направи „няма никакви пречки да умре като евреин и
християнин.”. Изпълнява се като ритуално посещение на светите за
исляма места в Хиджаз – главно Мека, нейните околности и Медина.
Смята се като средство за пречистване и път към укрепването на вярата.
Символизира универсалния призив и равенство в исляма, както и неговия
глобален обхват и измерения. Бива два вида: „същинско”
поклонение (хаджж) и „малко” поклонение (‘умра). При
извършването на „същинското” поклонение се изпълняват
обреди и ритуали, натоварени с изключителна символика, свързана с
ислямската представа за ключови събития при божествената намеса в
съдбините на човечеството. Едни ритуали са отразени в Корана, други
имат явен езически произход, но на тях сам Пророкът е придал строг
монотеистичен характер и звучене по време на извършеното от него през
632 г. „прощално поклонение” в Мека. Поклоничеството е в
обстановка на дълбока благочестивост, тъй като се провежда в люлката на
исляма, мястото на житейската драма и триумф на неговия
основател.
Поклонението започва в началото на отредения за него месец зу-л-хиджжа.
За да бъде изпълнено и участниците в него придобият почетното звание
хаджия, се налага да участват в четири задължителни ритуала:1. Обличането на ритуално облекло (ихрам).2. Обхождане на Каабата (тауаф).3. Престояване (уукуф) в долината Арафат.4. Повторно обхождане на Каабата след завръщането от Арафат.ИхрамПророкът
утвърждава свещения характер (харам) на Каабата и на районът около нея,
включващ града Мека и най-близките околности. Границата на свещената
територия, в която е забранено да навлиза друговерец е определена със
знаци, а на пътните артерии са установени контролно-пропускателни
пунктове. На нея, както при молитвата, мюсюлманинът изказва своето
благочестиво намерение (нийа) да извърши поклонението и навлиза
в състояние на ихрам като изоставя, отделя се от житейските
ежедневие, мисли и страсти. Символ на състоянието е обличането,
по-скоро намятането с ихрам – две големи кърпи, от които едната
се увива около кръста, а другата се премята през лявото рамо. За жените
ихрамът представлява широка и дълга дреха, която оставя открити само
лицето, ръцете и стъпалата. Поклонниците ходят боси или обути в леки
сандали. Всеобщото одеяние символизира очистването от греховете и
равенството им пред Аллах. Коранът напомня, че „Поклонението
хаджж е в знайни месеци и който през тях си наложи поклонението, да
няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по време на
поклонението хаджж...”(Коран 2:197). Правоверният се
задължава да спазва благочестиво и смирено поведение, да отхвърля
гордостта, суетата и земните съблазни, наред със забраната да се
подстригва и реже ноктите си, да покрива главата си и да сключва брак.
Средствата, които ще изразходва, следва да бъдат законно придобити, да
не бъдат отнети от бедните, нито спечелени чрез спекулации. Насочвайки
се към Мека поклонниците, изпълняват специална сакрална фраза:
„Ето ме Аллах, ето ме, Ти нямаш съдружаващ, твои са възхвалата и
милостта, твое е и царството, ти нямаш съдружаващ, ето ме!”
(Лабайка Аллахума, лабайка).Тауаф
При
влизането в Мека изпълнявайки специална молитва за прослава на
свещеното място, поклониците се отправят към храма Кааба и намиращият
се редом извор Замзам. Скоро влизат в храмовия комплекс –
обширно оградено от колонада пространство наречено „Свещената
джамия” (ал-масджид ал-харам). Те се стремят да целунат или да
положат ръка върху вградения в Каабата Черен камък. Според Пророка той
„е дясната ръка на Аллах на земята” и по този начин
мюсюлманите потвърждават клетвата за вярност. Тъй като понастоящем това
се удава на малцина, прекият досег се заменя с поздрав и поклон.
Същевременно поклонниците, произнасяйки молитви,
извършват седем обиколки около Каабата, (четири на бърз ход и три на
бавен), с което потвърждават своето смирено отдаване на Аллах.
Изпълняват се и поклони към „мястото на Ибрахим” –
камък, върху който се твърди, че той стъпил, оглеждайки мястото, където
да бъде построен “дома на Аллах”.Следва ритуала на
„пробягване” (са‘й) между хълмовете Сафуа и Маруа на
разстояние около 40 м един от друг. Те са в близост до Каабата и
са включени в храмовия комплекс. Според легендата изгонената от Ибрахим
по внушение на Сара наложница Хаджар (библ. Агар) е бягала между тях,
търсейки в отчаяние вода за умиращия от жажда Исмаил. Тя бива също
изкушавана от Сатаната, но на помощ идва Джибрил, който открива за нея
и сина й извора Замзам, символизиращ милостта на Аллах изцелител и
спасител. Вярва се, че варовитата вода от извора има чудотворни
качества. Поклонниците пълнят малки шишенца с нея, много намокрят своя
ихрам, надявайки се да бъдат погребани в него.Това са ритуалите,
изпълнявани при „малкото поклонение” (‘умра), което
може да се извършва по всяко друго време и е с опростен ритуал.
Приключилите го мъже си обръсват главите, а жените отрязват кичур от
косата си.Ритуалите на
„малкото поклонение” са и начална част от същинското,
„голямото” поклонение”, продължаващо на осмия ден от
месец зу-л-хиджжа. На зазоряване поклонниците се измиват и по специални
проходи и подземни тунели се отправят към разположената на около
7 км. от Каабата долина Мина. В долината има хотели, но мнозинството
поклонници, които напоследък надхвърлят 1 милион, се настаняват в
палатки. Тук извършват обедната молитва.На 9 зу-л-хиджа след
утринната молитва поклонниците се отправят покрай равнината Муздалифа
към разположената на около 12 км по-нататък долина Арафат. Тя е
заобиколена е от планини, а в центъра й се издига на височина около 30
м хълмът „Планината на милостта” – мястото, където по
волята на Аллах изгонените от Рая Адам и Ева отново се събират и където
Пророкът се е обърнал към правоверните по време на „прощалното
поклонение”. Мюсюлманите вярват, че ако бъдат на това свято място
през този ден, греховете им ще бъдат опростени и ще могат да заживеят
нов, праведен живот. Следва тяхното престояване (уукуф) в долината
Арафат, което продължава от обед до вечер и чието пропускане обезсмисля
валидността на хаджжа. Изправени гологлави, мъжете изразяват своята
почит и обич към Аллах, като изпълняват съвместно две предписани
молитви за опрощение на греховете. След залез слънце поклонниците
напускат бързо Арафат и се отправят към долината Муздалифа, където
прекарват нощта, като същевременно събират 49 малки камъчета за
последващ ритуал.Рано сутринта на 10
зу-л-хиджжа се извършва молитва, след което на бегом поклонниците
отново се връщат в долинат&