СУННИТИ (ахл ас-сунна)
Названието на едно от трите религиозни
направления в исляма, към което принадлежат около 9/10 от
последователите на Мухаммадовата проповед. Възниква и се формира в хода
на съперничествата и ожесточените конфликти за върховната власт в
ранния халифат-империя. Надделява при Омеядите (661–750),
утвърждава се от Абасидите (750–1258), по-късно укрепва в Северна
Африка и ал-Андалус при Алморавидите и Алмохадите и взема окончателен
превес от надмощието на Османската империя и на Великите Могули на
Индийския субконтинент. Настояват да се следват заветите и примера на
първите сподвижници на Пророка. Те са били надарени с изключителните
качества на благочестивост, вярност и храброст и са архетип на
„хората на сунната и общността”. Така се самоопределят и
самите суннити, заявявайки, че следват именно техния пример и
предписания. Те изявяват почитта си и към четиримата „праведни
халифи” без да отправят обвинения към разграничилите се от тях
шиити и хариджити при възникналите между тях остри конфликти и техните
последствия. Суннитите се придържат към „шестте книги” и се
причисляват към една от четирите религиозно-правни школи-подходи:
ханифити, маликити, шафиити и ханбалити.Й.П.