АДЛ (адл – "справедливост")
Въпреки ясното си основно значение, понятието е
многоаспектно. От езикова гледна точка то е сходно с английското fairness, което, освен че означава
„справедливост”, съдържа и идеята за „честност”, „обективност”, „правдивост”.
Като прилагателно име адл означава и „балансиран”.Всеки мюсюлманин е смятан за „справедлив” (адил), освен ако не извършва постъпки, които спадат към категорията на осъдителното (фиск) или джаур). „Несправедливият грешник” (фасик) е антонимът на „справедливия” (адил) мюсюлманин. Видният богослов Абу Хамид ал-Газали (поч. 1111) използва адл редом с понятието ихсан („искреност [във вярата]”). В религиозно-правната сфера се използва и думата адала от същия корен, която също означава „справедливост”. Принципът на „справедливостта” (адл или адала)
е ръководен за всяко управление, което се смята за легитимно от гледна
точка на шариата. В мюсюлманските общества силната власт е социална
необходимост. По традиция политическата мисъл в исляма отхвърля
категорично идеята за разцепление на общността, а единството на уммата (уахдат ал-умма)
е толкова повече идеализирано, колкото по-непостижимо става на
практика. Това води до стремежа на владетелите да съсредоточат в ръцете
си все повече власт. Единственият ограничител, който пречи тази власт
да се изроди в тирания (зулм), е установената от шариата
регулация. Ето защо и владетелите в миналото, които са били изкушени да
нарушават ислямския религиозен закон, винаги са търсели начин под една
или друга форма да потискат неговите тълкуватели – улемите.[Към продължението на статията]С.Е.