ФАЛСАФА 

Понятие, което обозначава онези школи и представители на средновековната арабо-мюсюлманска мисъл, които са повлияни от елинско-елинистичния модел на философстване. В тесен, терминологичен смисъл, те се наричат „философи” (файласуф, мн.ч. фаласифа). С понятието се обозначава както т.нар. арабоезичен перипатетизъм, така и самата антична философия. Инкорпорирайки в ислямска културна среда определени елементи от гръцкото и елинистичното философско наследство, представителите на фалсафа внасят свой оригинален принос както в арабската цивилизация, така и в световната култура. Техните съчинения залягат в основата на „рационалните науки” (ал-улум ал-аклиййа), разграничавайки се от опиращите се на традицията (накл) „науки за религията” както по своя източник, така и по естеството на своите предпоставки. Традиционните религиозни науки изхождат от текстовете на Откровението, докато фалсафа си служи с логически предпоставки.[Към продължението на статията]С.Е.