ИСЛЯМСКО УЧЕНИЕ ЗА ПРОРОЧЕСТВОТО
Ислямското схващане за пророчеството,
присъстващо като елемент на първия “стълб” на религията,
включва идеята за съществуването на два вида пророци –
“обикновени” пророци (анбийа, ед.ч. наби) и висши пророци пратеници (русул, ед.ч. расул).
Съгласно традицията, в свещената история на човешкия род е имало 124
хиляди “обикновени” пророци и 313 „пратеници”,
към които се причислява и Мухаммад.Според
исляма, Иисус е предсказал идването на “славен”,
каквото на арабски език е значението на името Ахмад, синонимно на
Мухаммад (срв. „Иса ал-Масих”). Особено важен в кораничната пророческа верига е Ибрахим, наричан ханиф
поради това, че отхвърля многобожието и изповядва истинното единобожие.
Затова той не е нито юдей, нито християнин, а мюсюлманин (Коран, 3:67).
Като монотеист и баща на Исхак (библ. Исаак), кораничният Авраам остава
свързан с юдео-християнската традиция, а Исаак и неговото потомство
също са почитани в исляма.Прародител
на арабите, обаче, Авраам става чрез Исмаил, което съвпада с
библейското Вехтозаветно Писание, съдържащо свидетелства и пророчески
сказания за общия произход на трите монотеистични религии. Той, сякаш
по силата на тайнствения Божи промисъл, от древност е белязан и от една
човешка драма - тази на Авраам и Агар, египтянката-робиня на неговата
съпруга Сарра.[Към продължението на статията]С.Е.