ЛИГА НА АРАБСКИТЕ ДЪРЖАВИ (ЛАД)
В Организацията членуват 22 държави: Египет,
Ирак, Йордания, Ливан, Саудитска Арабия, Сирия, Йемен (присъединява се през 1945
г.), Либия (1953 г.), Судан (1956 г.), Мароко (1958 г.), Тунис (1958 г.),
Кувейт (1961 г.), Алжир (1962 г.), Обединени Арабски Емирства (1971 г.),
Бахрейн (1971 г.), Катар (1971 г.), Оман (1971 г.), Мавритания (1973 г.),
Сомалия (1974 г.), Палестина, представлявана от Организацията за освобождение
на Палестина – ООП (1976 г.), Джибути (1977 г.), Коморски острови (1993 г.).
Седалище на Лигата се намира в гр. Кайро (Египет), Генералният й секретар е Амр
Муса (Египет).Идейно-политическите
причини за създаване на организацията кристализират в навечерието на Втората световна война. По
това време арабският национализъм (арабизъм), ратуващ за обединението на арабските
народи в Близкия Изток, прераства в пан арабизъм, обхващайки и страните от Северна Африка.
Неговите схващания проличават в
твърдението, че “арабската нация е съставена от населението, което живее
върху арабска територия и е обединено от общността на езика, разбиранията,
историческите спомени, нрави, обичаи, интереси и надежди”. И така, територията на „арабското отечество”
започва да се определя „от [Персийския] Залив до [Атлантическия] Океан.”
Историческа и неотложна задача пред тази „нация” е да
постигне еманципация и единение.
[Към продължението на статията]Й.П.