МУАТАЗИЛИТИ (ал-му‘тазила – „отделили се”,
„обособили се”)
Религиозно движение, основано през първата половина на VІІІ
в. в гр. Басра от Уасил ибн Ата (поч. 748) и прерастнало в първото систематично
течение на ислямското догматическо богословие (вж. „калам”). Съгласно
средновековните арабски извори, названието на муатазилитите е свързано с това,
че Уасил ибн Ата и неговият последовател Амр ибн Убайд (поч. 761) се
„обособяват” от кръга на ал-Хасан ал-Басри (поч. 728) поради несъгласие със
своя учител по разискваните въпроси около съдбата на мюсюлманина, извършил
„тежък грях” (кабира). За разлика от мурджитите и хариджитите, ал-Хасан
ал-Басри смята, че извършилият „тежък грях” мюсюлманин трябва да се разглежда
като „лицемер” (мунафик). Уасил ибн Ата и Амр ибн Убайд се „отделят” от учителя си, издигайки
своя, напълно нова теза по въпроса за „тежкия грях”.[...]Липсата
на църквоподобна институция в суннитския ислям подтиква някои владетели
още през средновековието да потърсят други начини за налагането на
някакъв религиозен „канон”, който да обедини доктринално
Халифата. През 218 г.х./833 г. сл. Хр., само четири месеца преди
внезапната си смърт, седмият абасидски халиф ал-Мамун (упр.
813–833) обръща отново внимание на един дълго занимавал го по
време на цялото негово управление проблем – унифицирането на
вярата и единството на уммата. Така неговото име става символ на
установената „инквизиция” – михна
(араб. „изпитване”, „изпитание”), която започва
с халифска заповед към управителя на Багдад – Исках ибн
Ибрахим. Някои от най-новите историко-емпирични изследвания на
периода, свързан с „инквизицията”, потвърждават хипотезата,
че тя е замислена от ал-Мамун с цел да подсигури на халифската
институция пълен контрол върху религиозните дела. Известни са случаи,
когато по времето на михна абасидските владетели са
„изпитвали” във вярата според муатазилитските принципи дори
своите единоверци при размяната на пленници с византийците.[Към продължението на статията]С.Е.