Почетна титла, давана на авторитетни улеми и суфии, обикновено употребявана по отношение на факихи; в Османската империя – титла на мюфтията на Истанбул, понякога и за мюфтии в провинциални административни центрове.Макар традицията да свързва възникването на поста на главния мюфтия с Молла Фенари (между 1424 и 1431 г.), истинският му възход в османската държавна йерархия датира от времето на двама видни правни авторитети – Кемалпашазаде (1525–34) и особено Ебуссууд (1545–74). Оттогава насетне главният мюфтия на Истанбул, или шейхулисламът, е формален глава на всички улеми в Османската империя. Въпреки големия престиж, на който се радва, той няма съществени прерогативи в изпълнителната власт и не е формален член на Султанския съвет (Диван). Позицията обаче често му осигурява пряк достъп до владетеля и голямо влияние не само в областта на тясната му компетенция в рамките на юридическата и образователната йерархия.[Към продължението на статията]Р.Гр.