СУФИЗЪМ
(от суф – „вълна”)
Названието на мюсюлманския мистицизъм. Още през Средновековието съществуват
няколко обяснения за произхода, същността и съдържанието на термина.
Най-приемливото е, че е свързан с акта на встъпване в суфийското братство, а
именно обличането от послушника на власеница, изработена от вълна (суф). Мистицизмът възниква в края на VII в. върху своя собствена почва, изпитвайки влиянието на християнското
отшелничество. Първите му прояви са в аскетизма, съпроводен със стремежа към
постигане на „вътрешния, тайния” (батин) смисъл на Кораничното откровение, но при
спазване на религиозните предписания и обредност. Постепенно суфитите попива и
отразяват най-разнообразни вярвания: от пречупения през източното християнство
неоплатонизъм и зороастризма до будистките пантеистични течения и обредност.
Скоро по обхват, влияние и разпространение суфизмът задминава християнския
мистицизъм и се оформя като самостоятелен клон от мюсюлманската философско-естетическа,
екзегетична и художествена мисъл. Теориите на суфизма пораждат изобилна
литература, а практическите им похвати се проявяват в дейността на братствата (тарикат) и дервишите, наред с предписаната специфично
обредност на молитва, бдения, съзерцания и др.[Към продължението на статията]Й.П.