СУЛТАН (султан, мн.ч. салатин – „владетел”, „властител”)
Титла, въведена през ХІ в. от халифите Абасиди. Предоставят
я на постигналите решаващо влияние върху тяхната власт владетели от династията
на Буидите (932–1062) като потвърждение за придобитите привилегии и пълномощия.
Актът задълбочава разграничението между духовния авторитет и реалната
политическа власт, смятани за изключителна прерогатива на халифите като
наместници на Пророка. Пръв самостоятелен носител на титлата е Махмуд Газневи
(998–1030), оглавил сравнима по могъщество с ранните Абасиди империя.
[Към продължението на статията]Й.П.