ТЮРБЕ (тур. от араб. турба – „земя”,„почва”, „пръст”, „прах”)
В „битовия” ислям, както и в някои суфийски
ордени думата турба или тюрбе придобива значение на „гроб”, „гробница” за
наименуване на определени архитектурни форми на мавзолеи, отделни сгради или
цели комплекси. Арабският термин се използва и за обозначаване на разрешеното
ритуално измиване преди молитва (уду’) с пръст при липса на вода, тъй като това е
материалът, от който Бог създава земята. Мавзолеи и гробници често се строят
над гробовете както на владетели, така и на почитани религиозни авторитети
(потомците на Мухаммад, шиитски имами или известни суфийски светци, за които се
вярва, че могат да извършват чудеса – напр. тюрбето на
поета-мистик Джалал ад-Дин Руми в Коня). Тюрбетата се превръщат особено при
шиитите и в хетеродоксния ислям в места
за поклонение, където вярващите се молят за получаване на барака (благословия) от починалите.[Към продължението на статията]Г.С.